Велико Търново

Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион. Градът е столица на Втората българска държава и на Княжество България в периода 1878 – 1879 г. През Средновековието носи името Търновград, като постепенно става известен с наименованието Търново. През 1963 г. пред него е добавено „Велико“ в чест на предишната слава на града. Благодарение на богатото си културно-историческо наследство Велико Търново е важен туристически център.

Според данни от 15 декември 2015 г. градът е на 16-то място по население със своите 70 000 жители по настоящ адрес и един от четирите града в България с положителен естествен прираст от 2006 до 2014 г. Разположен между Дунавската равнина и Стара планина, върху първите възвишения на Предбалкана, Търново е основен административен, индустриален и образователен център на региона. Тук се намират Националният военен университет „Васил Левски“ – факултет „Общовойскови“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“(вторият по големина университет в България), катедралата Рождество Богородично, крепостите Царевец и Трапезица, множество музеи и културни забележителности; общо 1613 обекта от историческото наследство на България.

През 1879 г. в града се провежда Учредителното събрание, поставящо началото на Третата българска държава. Пазител на града е св. Патриарх Евтимий, чийто паметник се издига над сградата на Великотърновския университет. Велико Търново е град-кандидат за Европейска столица на културата 2019.^[2] Връх на антарктическия остров Ливингстън е наименуван Търново в чест на старата столица на Република България.

Галерия