Ден 10: Да обиколиш България за 14 дни

Десетият ден от пътуването ни беше наистина вълнуващ, защото обиколихме множество забелжителности намиращи се сравнително далече една от друга. През този ден минахме през Ловеч, Деветашка пещера, вертикална пещера „Голяма Гарваница“, Крушунски водопади, Хотнишки водопад и завършихме вечерта във Велико Търново. Докато бяхме все още в Плевен решихме да се пробваме още ведънж да посетим Плевенската епопея. Този път стигнахме доста по-бързо след като вече бяхме научили маршрута. И така, успяхме да се вмъкнем в музея и да изслушаме цялата лекция.

Ето тук може да се види част от панорамата изобразена в музея:

Автор на живописната част и главен изпълнител е Николай Овечкин (Военно студио „М. Греков“, Москва). Колектива е от 13 руски и български художници: В.Щербаков, И. Кабанов, А. Чернишов, М. Ананиев, Н. Овечкин, Д. Дончев, В. Есаулов, В. Лемешев, Хр. Бояджиев, Г. Есаулов, В. Таутиев, Ю. Усипенко и А. Троценко.

Ловеч

След обиколката в музея се отправихме към Ловеч. По пътя, се спряхме до една бензиностанция за кафе и напитки. Реших да взема билетче от лотарията за да разведря малко Айлин. Все пак ни чакаше дълъг път. Всъшбист до Ловеч стигнахме наистина бързо. В самия град ми беше малко трудно да се ориентирам, не зависимо от навигацията. Спряхме в близост до покритият мост. Мостът е един от символите на града и една от най-посещаваните забележителности в града.

Все пак целта ни беше да стигнем до паметника на Васил Левски и крепост „Хисаря“. Ловешката крепост се намира върху двете тераси на красивия и живописен хълм Хисаря, който се намира в старата част на град Ловеч. Крепостта е изградена през римската епоха, но е най-известна с това, че през 1187 г. е подписан Ловешкият мирен договор с Византия, който слага началото на Второто българско царство. Ловешката крепост е една от последните завладени от османците – през 1446 г. Във вътрешността на крепостта е поставен огромен метален кръст, който се вижда от почти всяка точка на Ловеч

В близост до крепостта се намира и паметникът на Васил Левски. Това е най-големият паметник на Апостола в България. Изграден е през 1964 година, след което става символ на града. Днес дори на герба на Ловеч е изобразен този паметник.

Естествено, нямаше как да не се полюбуваме на града от хълма

Докато се разхождахме из крепостта, с мен се свърза Радиана Божикова – репортер от BTV. Разказа ми, че работи над репортаж за рудникът „Цар Асен, и искаше да направим интервю след като беше разгледала статията ни за рудника. За съжаление, нямаше как да се отзовем, но пък идеята, че все пак статиите ни стигат до хоата ме подтикна да взема нов дрон, с който да можем да заснемем остатъка от екскурзията и да предоставим повече и по-хубави снимки за хората.

След това телефонно обаждане, денят ни стана някак още по-приятен и бяхме изключително радостни от поканата, независимо, че се наложи да откажем. Така продължихме разходката си, където видяхме пластична композиция в чест на 820-годишнината от подписването на мирното споразумение между Византия и България. Скулптурата е изработена от бронз и е единственият паметник в България, на който конят е изправен на три опорни точки.

Деветашка пещера

След обиколката из Ловеч се качихме обратно в колата и се запътихме към Деветашката пещера. Заприказвахме се с касиера на входа. Той ни обясни, че в послендо време, множество чужденци избирали пещерата като място за своята женитба. На около 40 m навътре от входа има просторна зала с площ 2400 m². Вътре в пещерата има два клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Има красиви сталактити и сталагмити. Сводовете на входа са внушителни. Залата в пещерата носи името „Олтара“. В нея при разкопки от Регионалния исторически музей, Ловеч са открити някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. Включени са в експозицията на Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“.

Вертикална пещера Голяма Гарваница

Не след дълго се отправихме към следващата дестинация за дена – пещера Голяма Гарваница, която се намира близо до село Кърпачево. Вертикалната пещера „Голяма Гарваница“ е с дълбочина над 60 метра и дължина 275м. Има внушителен вход, но е бедна на образувания. Галериите на пещерата са изпълнени с наноси /глина и кал/. През 80-те се монтират съоръжения от метални стълби и площадки, които правят входния отвес достъпен за туристи. Стълбите са истинско преживяване.

Крушунски водопади

Безспорно Крушунските водопади са едни от най-известните и най-красивите в България. Каскадата се образувала по протежение на река Пройновска извираща от Крушунската пещера. Първият и най-голям водопад от каскадата е 15-метровият Пръскалото който, заедно със следващите ненаименувани по-малки водопади, носят общото название Крушунски водопади.

Хотнишки водопад

След кратката ни обиколка до Крушуна се отправихме към един от любимите ми водопади – Хотнишкия или още познат като Кая Бунар. Водопадът се намира на около 2,5 км западно от село Хотница. До него се достига от Републикански път I-5 през Самоводене или от Републикански път I-4 през село Момин сбор. В близост до водопада има удобен паркинг за автомобили. Водопадът се намира на не повече от 50 метра от паркинга. В ляво от водопада започва и кратка еко пътека, която позволява да се качите до самия връх на хълма.

Велико Търново

Най-накрая се отправихме към Велико Търново, където щяхме да прекараме ноща в хотел „Царевец“. Горещо препоръчваме хотела на всеки, който остава във Велико Търново. Стаите са чисти, обзавеждането е ново и модерно, а пред самия хотел има паркинг, което е голям плюс, предвид колко трудно може да бъде намирането на паркинг във Велико Търново.

Следобеда се отправихме на разходка из града, като направихме няколко снимки и от там.

За вечеря, решихме да отидем в Casa Di Bianco. Това е любимият ни ресторант в града. При всяко ходене до Велико Търново се храним там. Имат невероятна кухня, а обслужването е повече от добро. Като фен на бургерите, нямаше как да не пробвам ето това чудо:

Бургерите бяха направени с различни питки съдържащи (от ляво на дясно) активен въглен, спанак, доматен сок/пюре. Бяха зашеметяващо вкусни. Изобщо не дадох на Айлин да ми ги опитва. А това в дясно всъщност са моркови (не картофи както си мислех).

И така след като похапнахме, направихме среднощна разходка в един от любимите ни градове. Преди лягане, решихме да изтъркаме билетчето, което бяхме взели по-рано. Взехме, че спечелихме 100 лв, с които впоследствие успяхме да покрием две от нощувките ни. От тогава нататък решихме, че всеки път когато пътуваме извън Пловдив, ще си взимамем по едно билетче.