Ден 11: Да обиколиш България за 14 дни

На сутринта във Велико Търново бях особено развълнуван, защото ме събуди SMS на Еконт. Новият дрон беше в техният офис и само трябваше да отида да го взема. След кратка разходка из града се завърнах с новия DJI Mavic 2. Признавам, че след удара на Mavic Air-a ме беше малко шубе да летя с дрона затова и не го пуснахме докато бяхме във Велико Търново.

Русе

Вместо това след кратка закуска се отправихме към Русе. Там исках да снимам поантеон на възрожденците. Успяхме да паркираме съвсем близко до паметника. Пантеона беше в ремонт, но пък ето я и първата снимка с новият дрон

Пантеонът на възрожденците е издигнат в памет на българите, дали живота си за свободата на България. Намира се в близост до старото гробище на град Русе. Паметникът е открит на 28 февруари 1978 по повод 100 годишнината от освобождението на България от турско робство. В пантеона се намират костите и на първите русенски учители – Даскал Драгни, Даскал Тони, Нил Изворов, Цани Гинчев, Драган Цанков, работили в името на науката и просветата през XVIII и XIX век. Завинаги в историята са останали и имената на участниците в Червеноводската чета, взела участие в Сръбско-турската война от 1876г. Отдадена е почит и към баба Тонка и семейство Обретенови – борци за национално освобождение от османско владичество, живели в град Русе през XIX век.

Продължихме разходката си пеша, като търсихме забелжителностите на града през апликацията на opoznai.bg и Google Maps. Така видхяме много близо до нас църква „Всех Святих“

След това се насочихме към Младежки парк за да видим Вазата. Строена е в средата на 50-те години на 20 век. Вазата е с височина 3,40м, а в най-широката ѝ част обиколката ѝ достига 7м. Тя е направена като приспособен вариант на подобна декоративна ваза на румънското парково изкуство в Букурещ.

Естествено обиколихме и Младежкия парк, в който се намираше вазата. Парка е наистина прекрасен и е чудесен избор за хората, които обичат да се разхождат. Из парка имаше различни статуи на мечки, с които нямаше как да не се снимаме.

След кратък обяд, се отправихме към центъра на града. Веднага ми направи впечатление Съдебната палата. Сградата макар и стара, има красива архитектура. Особено много ми допадна симетрията в дизайна.

Следващата ни спирка беше Паметникът на свободата. Интересен факт е че е паметникът е издигнат с даренията на русенското гражданство по инициатива на Поборник-опълченското дружество през 1908 г. Статуята и барелефите са изработени от италианския скулптор Арнолдо Цоки

Естествено като абсолютни туристите се снимахме и с надписът Русе. Понеже не сме чак такива кифли, няма да публикукваме тези снимки, вместо това ще ви покажем самият надпис.

След още малко разходка, стигнахме и до До̀ходното зда̀ние. То е ценен архитектурен паметник, изграден по проект на виенския архитект Петер Паул Бранк. Сградата е построена в периода 1898-1902 г. в централната част на град Русе. Името произлиза от идеята сградата да носи на тогавашното училищно настоятелство доходи от наемите за предвидените магазини, театрален салон, библиотека и казино.

В днешно време Доходното здание е паметник на културата, и е един от символите на града, редом с Паметника на Свободата. Фасадата на сградата е в стил неокласицизъм, украсена с пластични орнаменти и архитектурни детайли, характерни за края на 19 век. Седемте фигури на Доходното здание, символизиращи изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и по̀лета на духа, продължават да дават основните насоки за полезността на сградата, а именно: място за културни събития, концерти и театрални постановки, място за конференции и изложения, място за изложби и други художествени изяви.

Както може би се забелзва и от снимките, времето не беше на наша страна и ни заваля един хубав дъжд. Това ни накара да се качим обратно в колата и да се отправим към следващата ни дестинация.

Шумен

Шумен е един наистина красив град с много исстория в него. Той е 10-ти по големина в България с население от  75 500 жители към 31.12.2018 г (източник Wikipedia). Радвам се, че успяхме да посетим Шумен, за съжаление, успяхме да посетим само част от забележителностите му, а те никак не са малко. Затова сме решили, че ще се върнем специално за да обиколим града по-обстойно.

И така настанихме се в „Стаи за гости Лайф„. Останахме изключително очаровани от собственикът, който ни се обади още докато пътувахме за да се увери, че сме добре и да ни уведоми, че ни очаква. След като се запознахме и на живо с него, мога да кажа, че е наистина страхотен човек. Даде ни доста подробни инструкции, кои места да посетим, как да стигнем до тях както ни даде и кратка история за всяко едно от тях.

След като се изкъпахме и преоблякохме се насочихме към паметникът „Създателите на Българската държава“. Паметникът е наистина огромен и може да бъде забелязан от всяко една точка на града. Намира се хълма Илчов баир на територията на природен парк Шуменско плато. До там може да се стигне както пеш така и с кола. За да придобиете представа, колко огромен е паметникът, можете да използвате тази снимка. В долния край може да се види Айлин.

Идеята за изграждането на паметника се появява през 1977 г. по време на подготовката за честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава (681 г.). Строежът започва през август 1979 г., а паметникът е открит тържествено на 28 ноември 1981 г

Паметникът се състои от две групи бетонни форми, между които има малки пространства. Тук се намира най-голямата в Европа мозайка-триптих на открито, която заедно с 21 скулптури символизира идеята за създаването, развитието и възхода на българската държава в периода от VІІ до Х век.

Пръв е изобразен хан Аспарух (считан за основател на България) – той е представен със забит в земята меч и ръце, вдигнати в различни посоки, които показват къде ще бъде българската държава. След това следват скулптурите на Тервел, Крум, Омуртаг (български ханове, управлявали през VIII и IX в.), които се извисяват на 18 м височина, а около тях са изобразени откъси от стари византийски хроники. Под тях е записана мъдростта на хан Омуртаг: „Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда и нека роденият по-късно, като види тези писмена, си спомни за този, който ги е направил… името му бе Ювиги хан Омуртаг.”

Погледнат от стълбите, паметникът изглежда така:

В горната част на паметника се образува светлинен кръст – символ на приетото християнство през IX век.
Златният век на България при управлението на Симеон Велики (893 г. – 927 г.) е представен с 11 фигури. Фигурата на владетеля е заобиколена от книжовници, боляри и воини. Срещу тази композиция са изобразени част от крепостните стени във Велики Преслав (стара българска столица).

Бетонните тела, на които е монтирана мозайката-триптих, са разположени под различен ъгъл, за да се покаже постъпателното развитие на държавата.

На върха на мемориала е поставен гранитен лъв, тежащ 1000 тона.

В близост до паметникът се намира и Шуменската крепост (позната в Шумен и като Старият град). Намира се в Шуменското плато. Погледната от високо, крепостта изглежда ето така:

Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е сред Стоте национални туристически обекта. Работи целогодишно, има печат. Към него функционира и музей. Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в България. Разкопките са проведени в периода 1957 – 1987 година (най-активни през 1974 – 1981 година) под ръководството на Вера Антонова от Окръжен исторически музей град Шумен (днес Регионален исторически музей). При тях са разкрити три стени – римска, ранновизантийска (използвана по-късно и от българи и османци) и от Втората българска държава, с характерните за всеки период кули. Открити са и останки от ранновизантийска баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви (включително и т. нар. „Култов център“, където има основи на четири църкви на едно място), цитадела. Сред находките заслужават да се споменат: Шуменският надпис на цар Иван Шишман, където се говори за посещението на този владетел в Шумен (името на града е изписано точно по този начин); плочката с изображение на танцуващ мъж (може би прабългарски шаман – въпросът остава неизяснен); надписът на „Остро… богоин“ (според Вера Антонова, това е първият надпис на кирилица в България); сграфито-керамика; букел-керамика от троянски тип (доказателство за това, че тук е имало селище още през Халщатската епоха); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди.

Вечерта видяхме паметникът на свободата в Шумен, по-познат сред местните като „Разперкото“ или „перкото“ както ни каза собственика на хотела. През ноща гледката към него е особено интересна защото на фона се вижда паметникът „Създателите на Българската държава“, който е осветен в бяло, зелено червено

Разходката ни продължи през центъра на града, където се натъкнахме и на сградата на драмтично-куклен театър „Васил Друмев“. Сградата отново ме впеачатли със своята симетрия, а и нощната светлина придаваше особен чар:

По информация в opoznai.bg oт 2000г Драматичен театър – Шумен и Куклен театър „Патиланчо“ са обединени в Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ Шумен. Театърът е държавен репертоарен. Богатият и разнообразен афиш на ДКТ „Васил Друмев“ включва заглавия от световната и българска драматургия, с приоритетно по традиция присъствие на заглавия от българската класическа и съвременна драматургия. Театърът е съорганизатор и домакин на престижния, ежегодно провеждащ се Международен фестивал „Друмеви театрални празници Нова българска драма“.

Вечерта, успяхме да вечеряме в ресторант, намиращ се близо до театъра. За съжаление не помня името му, но помня, че хапнахме наистина вкусно.