Ден 12: Да обиолиш България за 14 дни

Вече сме почти на края на нашето пътешествие. През този ден трябваше да тръгнем от Шумен към Мадара след това Плиска, Овеч и да нощуваме във Варна. Обиколката ни този ден изглежда дълга, но изобщо не е така. Времето не беше с нас, но не ни притеснява нищо и нищо не можеше да ни попречи да минем през тези красиви кътчета на България, носещи със себе си много история и красота. Нямахме търпение, затова на бързо закусихме и тръгнахме към Мадара.

Мадара

Мадарският конник се намира на 20 км от град Шумен. Представлява невероятен и добре запазен барелеф на конник в ход надясно, следван от ловното му куче. Под предните крака на коня лежи прободен лъв, а наоколо кръжи орел. Барелефът е обграден с множество надписи на гръцки език и символизира победата над врага. Смята се, че е изсечен през 7 в., а днес продължава да се извисява на 23 м. височина в скалите.

Мадарският конник е единственият релеф на територията на Европа от периода на ранното Средновековие. Паметникът е част от Стоте национални туристически обекта, а от 1979 г е включен в Списъка на световното културно-историческо и природно наследство на ЮНЕСКО.  В резервата има доста неща, които може да се видят- “Голямата пещера”, Скално светилище, Римска вила, Параклис “Свети Пантелеймон”, Мадарска крепост и разбира се Мадарският конник. Ние не успяхме да видим всичките тези забележителности, защото както казах времето беше лошо и всеки момент се очакваше да завали. Видяхме само Мадарският конник и крепостта.  Взехме си билети и започна изкачването ни.

По пътя имаше много табели за всички забележителности, които споменах малко по нагоре.

След малко снимки, мисля че направихме и някое друго видео, решихме да се качим до крепостта. Скална стълба с 386 стъпала изкачва Мадарското плато. По нея се стига до Мадарската крепост. Когато се изкачвахме се любувахме на красивата гледка.  

Мадарската крепост е построена по време на Първата Българска държава. Функцията на крепостта е била да охранява пътя към столицата Плиска. Крепостта има триъгълна форма, като заградената площ не е укрепена откъм скалата. В североизточния ъгъл на крепостта е издигната четириъгълна кула, а между двете централни петоъгълни кули се е намирала портата. Вътре в крепостта е имало три едностайни сгради и малка черква.

 След като направихме снимките,  видео и запечатахме красотата на това място си тръгнахме. Седнахме да обядваме в близкият ресторант. Там имаше гнездо на лястовички с две малки. Майката постоянно им носеше нещо за ядене. Опитахме се да ги заснемем.

Отплеснах се малко – исках да кажа, че храната в ресторанта беше много вкусна. Обядвахме и тръгнахме.

Плиска

Запътихме към Плиска. Не успяхме да я разгледаме много добре, защото вече беше започнало да вали.  Много ми е трудно да разкажа накратко историята на този величествен град от миналото ни. Плиска е първата Българска столица основана от хан Аспарух вероятно върху старо славянско селище.Плиска е столица на България до 893 година. На площ от 23 km2 са разположени останки от монументални архитектурни обекти. В археологическия музей е показан битът на населението, материалната и духовната му култура от периода VII-X век. Стогодишни археологически проучвания разкриват останките от  „външен“ и „вътрешен“ град, Тронна палата, Малък дворец, езически храм, дворцова черква, водохранилище, бани, стопански и жилищни постройки, а на 1,5 километра от Източната порта – основите на внушителен катедрален храм – Голямата базилика. Разкритите останки са консервирани и по същество представляват музей на открито. Находки от резервата, показани в музейната експозиция, представят бит, материална и духовна култура на жителите на старата столица.

Когато разгледахме всичко се отправихме към Голямата Базилика. Голямата базилика в Плиска е първата катедрала на българската православна църква. Построена е от княз Борис през втората половина на IX век. Монументалната сграда се състои от предверие, главно помещение и двор с колонада. Дължината й, заедно с предверието, е 99м, а ширината – 29.5м. Постройката се издигала на два етажа и била изградена от тухли. Направи ми впечатление, че макар лошото време имаше доста посетители, което много ме зарадва.

Овеч – Провадия

След това тръгнахме към крепостта Овеч над град Провадия. Крепостта има три входа. Източният е запазен в оригиналния си вариант с изсечени в скалата каменни стълби. Той е удобен за посетители със собствен превоз. Ние избрахме този вход. Западният вход е достъпен откъм града посредством оригинална спираловидна стълба със 111 стъпала.Главен за крепостта е северният вход. Пред него е изградено мостово съоръжение с дължина 150 м, което свързва твърдината със съседното плато Табиите. Разположена е върху плато с форма на кораб, ориентирано по останките север-юг. Намерени в нея пръстени-печати с орел извеждат хипотезата, че това е гербът на твърдината, макар византийците да я нарекли Проватон, Овчата крепост. От всички страни, то е обградено със скални венци с височина над 25 м. В крепостта са запазени основите на три средновековни църкви, една от които е митрополитска. На два от входовете на твърдината са възстановени отбранителните кули. Тя е имала водоснабдителна система, към която е включен и 79-метров кладенец, както и щерни, в които са съхранявани зърнени храни.

След като паркирахме на малкият паркинг се качихме по каменните стълби, мисля че ни отне около 10 минути. На върха е много красиво, защото накъдето и да погледнеш се виждат околните хълмове, характерни за цялото провадийско плато. Тръгнахме към портата, след нея е дългият дървен мост. Марин мина преди мен, а аз бях толкова вдъхновена от тази гледка и исках да направя клипче на моста и изобщо не бях забелязала, че под дъските е на места е пропаст. След това, когато трябваше да се връщаме вече ме беше страх да мина. Тази крепост толкова много ми хареса и вече ми е една от любимите.

Надявам се скоро да отидем пак. Има такива места на които, като отидеш и не ти се иска да си тръгнеш, това за мен беше едно от тези. Времето започна да ни притиска и трябваше да продължим по плана си.

Варна

Последната спирка за деня ни беше Варна. Варна е третият по големина град в България и най-големият по Българското Черноморие. Бяхме си запазили стая в хотел JUST rooms & wine. Хареса ни, защото стаите бяха различни от това, което сме свикнали Настанихме се в хотела, починахме си малко и тръгнахме на разходка из града. Разходихме се из главната улица, морската градина и Катедрален Храм-Паметник „Свето Успение Богородично“ – построен от дялани камъни, разположен в самия център на града, на площад „Св. св. Кирил и Методий“. Вечеряхме в един от ресторантите на главната улица. Заради силният дъжд не успяхме да направим много снимки.

Така приключи ден 12 за нас. Прибрахме се в хотела за заслужена почивка.