Ден 13: Да обиколиш България за 14 дни

На 13-тия ден започна във Варна. Понеже вечерта не успяхме да обиколим града пълноценно, решихме да направим още една кратка обиколка из градината. Даже успяхме да влезем в делфинариума. Докато чакахме да започне шоуто, успях да надзърна за бързо над част от морската градина.

След кратка разхдодка, стана време да влизаме в залата за да видим шоуто на делфините. Беше изключително интересно да видим как делфинчетата ръкопляскаха, скачаха през обръчи, играеха баскетбол, подаваха си топка.

Болата

Шоуто продължи около 30 минути. След това се насочихме към място, което от дълго време исках да посетя – залив Болата. Това е един от най-красивите ни и защитени заливи. Намира се от северната част на нос Калиакра. Водата там е кристално чиста, брега е със мек, ситен пясък, а самият плаж е заобиколен от неповторими червени скали. Местенцето е просто приказно. Плажът е лесно достъпен и има опция да бъде видян от високо, качвайки се до изоставен фар, намиращ се на скалите в близост. Гледката е наистина завладяваща:

Сигурен съм, че гледката по изгрев слънце е дори още по-красива, но за да бъде хваната трябва да сте много ранобудни. Ние за съжаление – не сме.

Ако имате деца, този плаж е повече от подходящ – има чиста вода, началото на плажа е съвсем плитко, можете да се насладите на спокойно обстановка и да се отдадете на приятна и вероятно заслужана почивка.

Тюленово

Преди няколко години мой познат посети Тюленово и се върна със завидно красиви снимки от брега. За мен беше задължително да посетя и тази дестинация.

Мястото е известно с уникалният си бряг и пещери, чист въздух, прозрачна морска вода и неповторимата си природа. Няма го ежедневието и шума на града, има само спокойни и щастливи мигове! За онези които търсят по диви места и искат да се доближат до природата, това е място за пълноценна почивка, морски риболов и подводен туризъм.

Като пристигнахме, веднага се отправихме към брега с рибарските лодки. Това беше първото място, което исках да заснема. Е може би не бяха особено сполучливи кадрите, но пък бях много развълнуван, че се намирам на това място, което бях виждал само във фейсбук и инстаграм. Тук отделих известно време за да поснимам и с дрона.

Съвсем близо до брега се намира и скалната арка. Всъщност скалната арка и скалистият бряг край с. Тюленово са сред най-забележителните природни красоти на северните части на Българското Черноморие.

Докато се наслжадавхме на мястото, видяхме група младежи, които се гмуркаха във водата, скачайки от скалите.

Доста са щури, нали?

Спряхме се за следобедна закуска в ресторанта на хотел Тюленово. Гледката от ресторанта наистина беше много приятна и някак успокояваща.

Шабла

След като хапнахме и се подкрепихме с още едно кафе, се запътихме към Шабла, където искахме да видим известния крайморски фар. Фарът на нос Шабла е най-старият и най-високият у нас – 32 метра. Съоръжение е на повече от 150 години. Боядисан в бяло и червено, той повече от век и половина указва пътя на мореплавателите в Черно море.

Тук си прекарахме известно време, дори се заприказвахме с жената, която продаваше магнитчета в близост до фара. Радвам се, че в последствие именно тя ни стана един от топ феновете във фейсбук.

И така от Шабла започна и дългият път към Синеморец. Едва в последствие се сетихме, че забравихме да посетим нос Калиакра. Това вероятно ще остане за 2020. И така вечерта пристигнахме в хотел Casa Di Angel. Момента, в който се настанихме просто взехме по един душ и заспахме, защото днешното пътуване си беше доста изморително. Признавам, че не го бях пресметнал много добре. Пропътувахме разстоянието от една от най-северните точки до една от най-южните точки на нашето море. Все пак бях горд, че сме в Синеморец и остана само да се настаним на плаж Велека и да хванем малко слънчев загар.