Ден 2: Да обиколиш България за 14 дни

Сутринта се събудих рано, може би още в 7. Нямах търпение да си изпия кафето и да потегляме към следващата дестинация. Айлин се събуди по същия начин. Само, че два часа по-късно. Все пак успяхме да стегнем бързо багажа, изпихме по едно кафе, хапнахме по една принцеса и се насочихме към Ардино, за да видим Дяволският мост. Пътят до там минава през Родопите и през не малко завои, но погледнато от високо всъщност гледката е пленяваща:

Ардино и Дяволският мост

И така след около 40 минути път, стигнахме в Ардино. Градчето е малко и се намира в източната част на Западни Родопи. Река Арда протича от запад и север на града, доближавайки се на около 4 км от него. Града дължи името си именно на реката. За да се стигне до моста, се минава първо през Ардино, а след това и през малкото селце Дядовци. Пътят е хубав и асфалтиран. В последния участък пътят се стеснява, но това не е проблем. В самия край, пътя беше кален, а на места имаше и доста големи камъни. Има табели обозначаващи, че остават 700-800 м до моста. Можете да оставите колата си там и да продължите пеш, но ако сте с по-висок автомобил, можете да продължите с колата и до паркинга, от който се вижда и самия мост. Имайте предвид, че по самия път има неравности, така че шофирайте внимателно.

Ето и малко интересни факти за моста. Построен е през 1515-1518 година по заповед на султан Селим I като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. На мястото на днешния мост някога е имало римски мост, част от значимия античен път Виа Игнация, свързващ Бяло море и Тракия през прохода Маказа. По нареждане на султан Селим I мостът е възстановен, за да продължат търговските връзки между двата географски района. Мостът е бил известен с името „Шейтан кюприя“.

Има много легенди свързани с този мост, тук ще се опитам да разкажа за някои от тях накратко:

Образът на Дявола
Тази легенда гласи, че в продължение на много дълго време, никой не успявал да построи мост над буйната река Арда. Млад майстор се заел с тази задача. Твърди се, че тайната как да построи моста, му разкрил самият Дявол, но му поставил условие – лика на Сатаната трябвало да бъде изобразен така, че да бъде едновременно видим и невидим. Майсторът се справил със задачата. Образът на дявола може да се види само през определено време на деня, когато слънцето е най-високо. За да видите образът, трябва да се вгледате в централният свод на моста – камът под него и отражението му във водата. Ако завъртите картината вертикално би трябвало да се види образа на Дявола. Ако съм разбрал правилно, би тряввало да е това:

Появата на Дявола
Друга от по-известните легенди за Дяволския мост над река Арда разказва за българска девойка, която била преследвана от турци, защото един от тях искал да я направи част от своя харем. Момичето се качило на моста с намерението да скочи в реката, но когато турците приближили моста, спрели уплашени, защото видели Дявола във водите на Арда.

А сега, ето и малко снимки от тази локация, която със сигурност влезе в топ 10 на любимите ми места в България.

Каскада Арда

След като отделихме час-два на моста за оглед и снимки, се отправихме към Смолян, за да видим Каньона на водопадите. По пътя обаче се натъкнахме на друга интересна гледка – каскада Арда. Тук след преминаване по кратко въжено мостче, може да се огледа каскадата, която е наистина впечатляваща. Можете да се разходите и по металният мост, който минава над водата. Усещането е много приятно.

Каньона на водопадите

Два часа по-късно стигнахме до Каьона на водопадите. Знам, че в първата статия бях казал, че планувах шофирането да не е повече от 2 часа на ден ама… упс. 🙂 Все пак шофирането из България е всъщност приятно, когато си заобиколен от природа. Да се върнем на нашата дестинация. Каньонът на водопадите е изключително лесен за намиране. Ако все пак се затруднявате, можете да използвате този линк към Google Maps. Ще ви отведе до мястото където можете да паркирате автомобила си и да продължите пеш. Ще видите и указателна табела, която сочи началото на екопътеката. Честно казано, прекалено е трудно да се обърка.

Пътеката е сравнително лесна, но ако сте се захванали да минавате през нея препоръчвам да си вземете удобни обувки (за предпочитане туриститечески), вода и храна. По пътя няма чешмички (или поне ние не видяхме), а дължината на маршрута е ~6км. Така, че е добре човек да е запасен. По пътеката със сигурност ще срещнете и други туристи. Ние видяхме множество хора на възраст между 60-70 години, които с лекота преминаваха през пътеката. Всичко хубаво, ама при нас не беше точно леко. Направо си се изморихме. Не бяхме подготвили достатъчно вода, а все пак и раниците си тежаха. Въпреки това с повечко спирки за около 3 часа и половина изминахме пътеката. Така де, ние пътешествиници ли сме или какво?

След като приключихме с обиколката, изпихме обилно количество вода и се насочихме към Борино, където щяхме и да нощуваме. Пътят до там беше изключително живописен. На няколко пъти се спирах да снимам с дрона. Просто нямаше как да пропусна.

Късният следобед стигнахме и в Борино, където отседнахме в хотел „Елеганс“. Останахме изключително доволни от хотела. Потвърждавам, че снимките качени в Booking, отговарят с реалността (за разлика от други хотели, в които сме отсядали). Персонала беше изключително отзивчив, а на следващия ден дори ни позволиха да направим late checkout, за което сме изключително благодарни. Собственичката на хотела, беше възрастна женица, която ни обясни как миналата година и тя била минала през Дяволската пътека. Честно казано, пътеката беше доста трудна и на много места ми идваше да се откажа, ама думите на тази женица ме крепиха. Щом тя е успяала да я мине, не може аз да не мога.

И така след вечеря, се прибрахме в стаята. Вечерта температурите в Борино паднаха до 15 градуса (в края на юни месец), което беше предпоставка за хубав и спокоен сън.