Ден 3: Да обиколиш България за 14 дни

Забелязали ли сте, че когато сте в планината се наспивате много рано? При нас винаги е така, когато сме някъде извън града ставаме в 7 супер ведри и готови за нови приключения. Така беше през цялата ни почивка. Третият ден започна около 7 часа. Този ден беше малко по-специален от другите дни, защото щяхме да се опитаме да минем Дяволската екопътека за втори път. Първият път беше неуспешен, защото не бяхме подбрали сезона много добре (зимата). Този път бяхме решени, че ще успеем. Закусихме в хотела и се заговорихме с двете жени, които работеха там. Едната беше на около 60 години и ни каза, че миналата година е минала цялата пътека. Честно казано ми беше малко трудно да повярвам, но не е невъзможно.

ДЯВОЛСКАТА ЕКОПЪТЕКА

Към 10 часа с голям ентусиазъм тъгнахме към пътеката. От село Борино, началото е съвсем близо. Пътя до там е хубав макар и с малко дупки. Преди пътеката има голям паркинг. Дяволската екопътека има два входа, едният е този, който ние избрахме, а другият е откъм Буйновското ждрело. Бих ви препоръчала да тръгнете и вие от село Борино – по късно ще разберете защо. Преди да тръгнете си пригответе вода и храна, защото по пътя има чешмички, но са пресъхнали, а и ще се изкачвате много.

От тук започна приключението ни. Още в началото на пътеката видяхме красив водопад.

След водопада се минава по дървено мостче, което минава над река Чатак дере , а след него е първата беседка.

Дяволската екопътека има два кръга- малък- 3,5км и голям- 10км. Естествено ние избрахме малкия кръг и веднага минахме през тясно и дълго дървено мостче. От тук започна катеренето. Започнахме от 800 м надморска височина и стигнахме до 1200м. Още в началото на пътеката на една от табелите пишеше, че има дърво “Лирата на Орфей”, с нетърпение очаквах да видя какво ли ще е това дърво и постоянно се оглеждах за някое по-различно, но уви. Дори си помислих, че сме го пропуснали. На върха, има красива и голяма полянка с няколко беседки. Починахме си на една от тях и продължихме по пътя си. И изненада дървото беше там.  То е с много интересни израснали клони като лира, няма как да не се забележи. 

След 10-15 минути ходене стигнахме до дървена беседка с много хубава гледка към Орлово око. Спряхме се да се полюбуваме на гледката. Беше наистина красиво.

От тук започва великото слизане. Пътеката е уникална, слиза се по стръмни дървени стълби с дървени прегради, които са забити буквално в скалите.

Когато стигнахме до най- ниската точка на Дяволската екопътека беше време за лека почивка точно до реката, защото ни очакваше изкачване по каньонът на реката. Две много високи отвесни скали по които минават дървени стълби, а когато погледнеш надолу виждаш течащата река.  Определено това бяха най- екстремните стъпала, които някога съм изкачвала. Минава се по дървено мостче от едната скала към другата и се вижда водопад скрит между скалите. Пръските от водопада те разхлаждат и е много приятно, но когато погледнах надолу краката ми се подкосиха. Започва стръмното изкачване по скалите. Тук ви препоръчвам да гледате само нагоре.

Справихме с това препятствие и след още малко ходене в гората най- накрая стигнахме до Дяволския мост. Той представлява скална арка около 18 метра висока. Стръмна дървена стълба се спуска под моста, ако адреналина ви идва в повече от страни има друга пътека.

След още малко ходене се озовахме в началната точка. Така приключи Дяволската екопътека. Бяхме много много щастливи, това може би беше най-вълнуващата екопътека, която съм минавала. Определено бих я посетила още 100 пъти. Цял ден не спряхме да говорим за прикючението ни. Върнахме в хотела а обяд и се отправихме към следващата ни дестинация- село Огняново.

Огняново

От  село Борино до Огняново пътят е 1час и 30мин. Курортното селище се намира в Югозападна България, община Гърмен.  Известно е с минералните си извори. Минералната вода е гореща 43°С, бистра, без цвят, без мирис, слабоминерализирана и с ниска обща водна твърдост. Тя се използва за лечението на редица заболявания: неврологични, костно-ставни, стомашно-чревни, ендокринни и други.

 Къщата за гости в която отседнахме беше TWIN HOUSE. Къщите са нови, чисти, добре обзаведени стаи с тераси и басейн. След като се настанихме и си починахме малко, дойде време за вечеря. Разгледахме в интернет места за вечеря и се спряхме на ресторант “Край водата”. Намира се до гребната база (поне така я наричайа хората)  Много приятно местенце, може да се кара водно колело или просто да се седне за почивка. Обслужването беше на ниво, а храната беше много вкусна в съчетание с красивата гледка и залязващото слънце беше направо приказно.

След дългия ден изпълнен с много адреналин и приятна вечеря беше време за заслужена почивка. Така приключи третият ден от нашето пътешествие из България.