Ден 4: Да обиколиш България за 14 дни

Ден 4 започна с ранно ставане и страхотна закуска в TWIN HOUSE. Още когато се настанихме в къщата за гости ни дадоха меню да си изберем нещо за закуска. Харесахме си мекички, а на сутринта ни очакваха на масата. Бяха много  вкусни! Днес плана ни беше да отидем до Мелник и Рупите. От доста време искахме да ги посетим и най- накрая това щеше да се случи, затова нямах търпение да тръгнем.

Около 9 часа тръгнахме към Мелник. Пътя е много красив, на доста места спирахме за снимки и видео.

И така- тук спирка, там спирка и без да се усетим видяхме табелата. 

Мелник е най-малкият град в България. Сгушен е в южните склонове на Пирин, сред скални пирамиди. Името Мелник произлиза от славянската дума “мел”, която означава бяла глина или креда. Няма точни сведения кога е възникнал, но се предполага, че е бил крепост за охрана на южната българска граница. Населението му от последното преброяване показва, че в малкото градче живеят 183 души. Интересното е, че мъжете са с 1 повеще от жените- 92 мъже и  91 жени. 

Пристигнахме рано и се зачудихме какво да правим. Намерихме хотела, който си бяхме направили резервация “Holiday in Melnik” имаше ресторант, седнахме да обядваме докато ни чистят стаята. Не знам има ли смисъл да споменавам, че готвят чудесно. Хората бяха много мили, настаниха ни по-рано отколкото е обявено, за което сме им много благодарни. Понеже Марин имаше служебен ангажимент, аз реших да го оставя сам и се разходих из малкото градче. Забелязах, че всички хора са много усмихнати. Толкова е спокойно, че все едно времето е спряло. След разходката се прибрах в хотела и си починахме.  

Към 15 часа все още навън беше много топло, но това не ни попречи да продължим с плана за деня, а именно да посетим Рупите – градусите бяха 37. Невероятната красота на тази местност, разположена в Югозападна България е способна да създаде у всеки чувство на хармония и спокойствие. Едва ли има някой, който не е чувал и не знае нищо за това място. Освен, че мястото е известно с минералните си извори с температура 75°C, може би по-голямата причина това място да е толкова известно и любима туристическа дестинация е, че Баба Ванга там е избрала да прекара живота си и да построи храма “Света Петка Българска”. Според баба Ванга на това място се усеща много силна енергия и е като “акумулатор” за нея. Пророчицата е избрала да бъде погребана там, за да може и след смъртта си да помага на хората с енергията си. Преди милион години местността Рупите между двата хребета Кожух и Пчелина е бил кратер на угаснал вулкан – последния вулкан по нашите земи,за който знаем. Ванга твърдяла, че там, където е кратерът, някога е имало голям град, погребан под огнената лава. 

В действителност природата и мястото са просто уникални. Отне ни доста време докато разгледаме всичко
Започнахме обиколката ни от храма “Света Петка Българска”. Преди моста, който води до там е разположен паметник на Ванга, който е висок 1.80 метра. Направихме няколко снимки на паметника, минахме през мостчето и напълнихме от лековитата минерална вода.

 Разгледахме храма и се отправихме към музея, беше много интересно всичко вътре.  Купихме си книга за баба Ванга от магазинчето точно до музея, която се надявам скоро да прочета. 

Иконите в храма са изрисувани от известния художник Светлин Русев. Понеже образите на светците са прекалено реалистични и не се одобряват от Св. Синод.

 Разгледахме къщичката и мястото в което тя е приемала посетители.

В местността има езерца с костенурки и риби, не пропуснахме да направим по една снимка и на тях. Само да вметна, че костенурките май бяха в размножителния си период:

Разбрахме,че най-новото попълнение е изграждането на мраморния кръст през 2009 година по заръка на пророчицата, в памет на загиналите от вулкана Кожух.

Така неусетно изминаха около 2 часа. Време беше да се връщаме в Мелник. Обаче се сетихме, че в близост е и Роженския манастир, който е най-старият манастир в Пирин. Тръгнахме на там. В близост бяха и прочутите Мелнишки пирамиди, които нямаше как да не снимаме

А малко по-късно стигнахме и до самия манастир. За съжаление манастира беше празен и не можахме да обиколим добре и от вътре

Времето напреда, а вече бяхме гладни, затова се върнахме да вечеряме в ресторанта на хотела и да изпием по чаша хубаво мелнишко вино. След това решихме да се разходим из градчето.

 Качихме се до руините на Болярската къща, която е била построена през 13 век. А малко по-нагоре имаше страхотно място за снимки от високо и видео. Снимахме сгушеното градче и решихме по-късно през вечерта да се върнем.

Така и направихме…

След снимките вече се чувствахме изморени, а на мен много ми се спеше. Така прекарахме деня си. Според мен всеки трябва да посети тези райски места.