Ден 5: Да обиколиш България за 14 дни

Ден 5 беше наистина вълнуващ, а аз нямах търпение да стигнем до крайната точка за деня, която беше Разлог и хълм Голак. Но нека разкажем историята хронологично. Събудихме се към 8 сутринта в хотела в Мелник. Града е много тих и приятен, което позволява човек наистина да си отпочине и наспи както трябва. Насочихме се към ресторанта на хотела, където за закуска имаше голям избор от ястия, които се приготвяха на място. Е да ама ние си обичаме мекици и се придържахме към тях. Всъщност ако не е станало ясно до сега – ние сме луди фенове на мекиците. Закуска, обед, вечер можем само това да ядем.

Първа спирка: Сандански

След закуска натоварихме багажа и дим да ни няма. Мислехме да тръгнем директно за Попинолъшкия водопад, но вместо това първо се спряхме в Сандански за кратка почивка. Спряхме се в парка „Свети Врач“. Парка е един от най-големите в България и единственият с пясъчни алеи. Разположен е между двата бряга на река Санданска Бистрица, а за да се справят с проблема с комарите, през 1919 година са доставени 18 фиданки от кедър и софора от Италия. Обиколката из парка е истинско удоволствие – можеш да се насладиш на красивата природа, да покараш водно колело, да разгледаш пауните или да поснимаш свободно разхождащите се лебеди, патици и други птици в района.

Точната локация на парка можете да намерите на този линк водещ към GoogleMaps – Парк „Свети Врач“. В близост до парка има достатъчно паркоместа, където можете спокойно да оставите колата си. А ето и няколко кадъра от самото място:

Попинолъшки водопад

След обиколката в Сандански се насочихме към Попина Лъка и прословутият водопад. Пътят от Сандански до Попина Лъка беше сравнително кратък, изминахме го за около половин час, но пък на места беше доста къдрав. Когато пристигнахме, Google Maps ни каза, че водопада е почти до нас. И наистина беше така. Паркирахме съвсем близо до водопада, а за да се стигне до него, се слизаше по скалиста пътечка. Водопада се намира в Пирин на 1230 метра надморска височина и е разположен по течението на река Башлийца на стотина метра над сливането ѝ с река Сърчалийца, които заедно дават началото на река Санданска Бистрица. Висок е 15 метра, въпреки че на мен ми се стори дори по-висок. Хубавото беше, че до водопада се стига наистина лесно, което ти дава повече време да му се насладиш подобаващо. В момента, в който го видях, разбрах, че това ще бъде новият ми любим водопад.

Опитах се да вляза във водата и да стигна до водопада. Трудно бих могъл да взема по-глупаво решение. Водата беше ледено студена и само 3 секунди по-късно трябваше да изляза, понеже краката ми почнаха да замръзват. Затова останах да му се наслжадавам от дистанция.

Малко по-късно дойдоха и други туристи, които правеха своите снимки до водопада. Решихме да ги оставим на спойствие и седнахме в близкото заведение за обяд. Гледката от там ми хареса много, макар и за някои може да не е нещо особено:

След обяд се насочихме към Разлог.

Разлог и хълм Голак

От дълго време искахме да посетим Разлог и по-точно хълмът над града Голак. Там се извисява метална спираловидна кула, която гледам към града и планините. Научихме за кулата от книгата „101 отбивки“ и нямахме търпение да стигнем до тази забележителност. Плановете ни временно се провалиха заради поройният дъжд , който се изсипа. Това ни принуди да се отбием първо в студиото, което бяхме резервирали в Aspen Golf and Ski resort. Като пристигнахме, времето се влошо още повече. Наизскочиха черни облаци, пресвяткваха светкавици и като цяло стана доста страшно. Веднага ми стана ясно, че е време за дрямка. След като си починахме, дъжда вече беше спряла в 8 вечерта черните облаци се бяха изчистили. Запалихме колата и директно към хълм Голак. Пътят до там беше хубав и прав, но нямаше обособен паркинг или поне ние не намерихме такъв. Оставихме колата в близост до една от къщите и продължихме пеша по стълбите към върха на хълма. Името на пътекта е „панорамна алея Стъпалата“. По пътя нагоре има интересни табели, които оказват какви животински и растителни видове има в околността. Ние не ги запомнихме. Може би защото бързахме да видим дванайсетметровата кула, преди да се е стъмнило. Когато се качихме наистина бяхме страшно изкефени от видяното. Кулата наистина беше впечатляваща, а гледката от върха беше спираща дъха. Друго което много ни хареса беше металната тераска, пред кулата, която ти позволяваше да излезеш напред и да се полюбуваш на града.

А погледната с дрон, кулата изглежда така

Останалата част от алеята също беше много интересна със своите дървени столчета, шезлонги и люлки. Радвам се, че бяхме там по залез за да видим оранжевото небе и да се насладим на гледката.

С това и приключиха приключенията за деня. Вечерта седнахме за вечеря в ресторанта на хотела. Изпихме по чаша вино и се прибрахме към стаята си за добре заслужена почивка.