Ден 7: Да обиколиш България за 14 дни

Бавно, но славно стигаме и до ден 7. Естествено се събудихме много рано, нямахме търпение да закусим и да се впуснем в приключениета на деня. За днес бяхме планирали посещение на пантеон „Майла България“, „Вазовата екопътека“, разходка и нощувка във Враца. След закуска събрахме багажа и „дим да ни няма“ .

Пантеон „Майка България“

Първата ни спирка беше пантеон „Майка България“. Пантеонът е монумент на падналите за победа на Сръбско-Българската война при Гургулят. Тръгнахме от Сапарева баня, като пътя ни мина през Перник – Брезник и накрая Гургулят. Пътят от Брезник до Гургулят беше черен с множество дупки и неравности. Не съм сигурен дали беше в ремонт или просто беше изоставен по този начин. Ако се запътвате към Гургулят, препоръчвам да минете през пътя от Гълъбовци, дори и да ви се наложи да заобиколите малко.

Когато влязохме в селото видяхме паметника. Той е построен на най- високото място в селото. Пантеонът има формата на пресечена четириъгълна пирамида с височина 20 метра и широчина от всяка страна около 25-30 метра. В центъра на пирамидата има жена, символизираща „Майка България“, скърбяща за загубените чеда. Статуята е изработена от висококачествен камък- кварц. Подарен е от Русия.

Селцето беше малко и китно, навяващо спокойствие, но когато гледах изоставените къщи ми ставаше малко тъжно. Когато бяхме там не видяхме други туристи. Всъщност не видяхме никакви хора там. Селцето изглеждаше запустяло и изоставено с времето, а в съшити вренем толкова красиво.

Тук можете да разгледате част от снимките, които направихме от мястото. Надявам се да ви харесат.

Вазова пътека

След като се налюбувахме на това прекрасно българско място се отправихме към „Вазовата екопътека“. Тръгнахме по екопътеката от гара Бов. На табелата на селото някой беше нарисувал сърце и вътре „Лю“, така че да се получи „Любов“. Видя ни се много интересно и забавно, но изгубихме снимката от табелата. Докато стигнем до пътеката, времето се влоши и всеки момент очаквахме да завали. В далечината се чуваха гръмотевеици. Това не ни отказа и тръгнахме да се изкачваме по екопътеката. Много наши приятели ни бяха разказвали за тази пътека и изгаряхме от желание и ние да минем по стъпките на поета Иван Вазов. Ето и малко информация за самата пътека.

През 2007 година е била обновена, изградени са множество мостчета и има поставени информационни табели. Пътеката започва от къщата в която патриархът на българската литература живял известно време. Прекосява р. Искър, вие се край водопада Скакля в землището на село Заселе и завършва при надвесения над Искъра Зли камик. Иван Вазов многократно се разхождал по нея и черпил вдъхновение от красивата ни природа. Твърди се, че там е написал своя разказ „Дядо Йоцо гледа“ и няколко други.

Паркинг – беше малък, според мен имаше място за 4-5 коли. Всъщност не приличаше на паркинг, просто разширение на пътя. Оставихме колата и тръгнахме. Понеже беше лято имаше доста висока трева. Още в самото начало на пътеката видяхме малко и много красиво водопадче (ще го видите в галерията). Снимахме го и минахме по дървено мостче. След него от дясната страна има пещера. Много ми се искаше да отида да я видя, но страха беше повече, заради тревата, която беше обградила входа. И от къде да знам, че там не се крие Катя (мечката)? Продължихме на ляво и започнахме да се изкачваме. Времето се влошаваше още повече, а ние се чудихме дали да продължаваме. Решихме да стигнем поне до водопад „Скакля“. Пътеката става доста стръмна, но не е опасна. Когато стигнахме се спряхме за почивка, няколко снимки и бърз полет с дрона. Водопада е висок 141 метра и е най-високият непостоянно течащ водопад в България. Докато правихме снимки с дрона, времето се влоши значително, а гърмежите зачестиха. Оставаше ни още малко път до върха, но решихме да се откажем, което се оказа и правилнито решение, предвид поройният дъжд, който се изваля минути по-късно.

След като стигнахме до колата, се запътихме към Враца. Естествено, пътят ни минаваше през Врачанския балкан. Това беше първият път, който минавахме през това място. Толкова е красиво, искахме да спираме за снимки на всеки 200 метра. За съжаление, това нямаше как да се случи, защото ни заваля силен дъжд, че на няколко пъти се наложи да отбием и да изчакаме дъжда да намали. Все пак, когато поотмина дъжда, успямхе да направим някоя друга снимка:

На снимката се вижда красотата на Врачанския балкан точно след дъжд.

Враца

Вече сме на последната спирка за деня. Настанихме се в хотела, починахме си няколко часа и излязохме да опознаем града. Враца е най-големият град в Северозападна България. Градът е отправна точка към множество пещери, водопади и интересни скални образувания. Първото нещо, което посетихме беше новоизграденият парк „Дъбника“. Снимахме го с дрон и всъщност от височна изглеждаше наистина интересно. По-късно се запътихме към центъра. Там искахме да видим внушителният 12-метров паметник на Христо Ботев. Открит е на 2 юни 1964 година и е изработен от бронз и сив гранит. Скулптор е Владимир Гиновски и се смята за най-сполучливото изпълнение на образа на Ботев. Паметникът е част от скулптурно-архитектурен ансамбъл включващ в себе си площад, стилизирано лъвче, шадраван и тревни площи дело на архитектите Делчо Сугарев и Иван Иванчев.

Тук за съжаление беше и мястото, където се разби дронът ни. Кръжейки около паметника, не успях да спра дрона на време, при което се удари във върха на едно от дърветата. Интересното е че падна в близост до надписа „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“.

Вечерта се разходихме из центъра на градът, пийнахме по една лимонада, хапнахме малко джънк фууд и се прибрахме за заслужена почивка.