Паметник на Шипка

Пътешествие до Бузлуджа и Шипка

След 14 дневното ни пътешествие около България искахме не ни свърташе да обиколим още някоя дестинация, която не успяхме да посетим по време на двуседмичното ни приключение. Уикенда ни беше свободен, затова решихме, че можем да идем да поснимаме на Шипка и Бузлуджа. Двата обекта се намират изключително близо един до друг, което беше голям плюс за нас, тъй като този път пътувахме с една от колите, които използваме по-рядко, а именно семейната баничарка. По-модерно наричана пикап. Тъй като колата нямаше климатик, трябваше да ядем повече сладолед по пътя за да се подържаме охладени.

Шипка

Първо се насочихме към паметникът на Шипка. Върхът на, който се намира паметникът, се казва Свети Никола и се намира в Стара планина с надморска височина 1326м. Разположен на изток от Шипченския проход. До 23 ноември 1951 г. върхът носи името Свети Никола, а след това до 7 октомври 1977 г. – връх Столетов. Върхът символизира героизма и самопожертвувателните усилия за освобождението на България от Османско владичество.

През 1934 г. на върха е построен Паметникът на свободата, до който водят автомобилен път и каменно стълбище. Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“. Шипка се нарича и върхът (с височина 1232 m), разположен на север от главното било и на запад от Шипченския проход.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) в началото на август 1877 г. генерал Николай Столетов организира отбраната на Шипченския проход, като разполага Шипченския отряд на връх Св. Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. Решителните сражения се водят от 21 до 26 август 1877 г. Защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на противника, атаките са отблъснати.

Паметникът е с огромно историческо значение за България и е една от най-посещаваните забележителности в страната ни. До сега поради една или друга причина, никога не бяхме успявали да влезем в музейната част. Експозицията е разположена по седемте етажа на паметника и разкрива героизма на руси и българи по време на петмесечната отбрана на прохода. Включва колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, лични вещи на участници в боевете, оръжие. Има копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение. От последната площадка се открива панорамен изглед към околността с възстановените батареи, траншеи, обозначени позиции, паметници и братски могили, запазили спомена за подвига и саможертвата на шипченските герои.

Бузлуджа

Втората ни спирка за деня беше Бузлуджа. Паметникът е най-големия идеологически монумент на комунистическия режим в България. Издигнат е през 1981 г. на връх Хаджи Димитър, повече известен със старото му име (до 1942 г.) Бузлуджа, в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен на същото място през 1891 г.

Монументът Бузлуджа е сред най-интересните и най-известните изоставени паметници в страната ни. Върепки, че от дълго време не се подържа, паметникът успява да привличе стотици фотографи и търсачи на приключения всяка година. Естествено, ние бяхме част от тези ентусиасти.

Паметникът често е сравняван с черпал или летяща чиния. Надявам се, че от снимките ще разберете защо. Всъщност архитектурата на паметника е описвана като жертвен поднос и колона, символизиращи разгърнат флаг и венец в чест на Българската комунистическа партия.

След като направихме някоя друга снимка от мястото се запътихме обратно вкъщи, доволни и някак заредени с енергия, разхождайки се из тези незабравими места.

Marin.T
Марин e човека, който се занимава с организацията на всички пътувания – резервации, избиране на маршрути и подготвяне на багаж. Работи активно в IT сферата, но още по-активно обича да си почива.

Оставете коментар

Copyrighted Image