Разходка из живописната природа около град Луковит [4k видео]

Имаме толкова много за разказване. Това лято отново се отдадохме на обиколки из нашата любима България. Ще започнем с разходката ни до Луковит. Природата там е известна със своята красота. Когато и да се разходим в този район – никога не съжаляваме. Решихме да посетим една от любимите ни екопътеки, а именно “Искър-Панега”. Вече за поне 3 път се разхождаме из невероятно красивата природа и всеки път се чувствам все едно за пръв път минавам през тази екопътека. Не случайно ми е една от любимите!

Разходката до там я съчетахме с посещението на още няколко забележителности, понеже в района  на Луковит има какво да се види и може би един ден е малко. 

И така тръгнахме от Пловдив към 14 часа, пристигнахме около 16:30 часа. Оставихме си багажа в хотела, сложихме раниците на гърба и дим да ни няма. Горяхме от нетърпение да вдишаме чистия въздух и да се разходим из очарователната екопътека.

Геопарк Искър-Панега се намира на 110 км от гр.София, на 2 км от гр. Луковит и на 55 км от гр. Плевен. Пътувайки по автомагистрала Хемус в посока Плевен, малко след Ябланица, преминавайки през с.Златна Панега, с. Румянцево, с. Петревене и преди табелата за гр. Луковит вляво има паркинг, които няма как да го пропуснете. Това е началната точка. Големи информационни табели, чешма, беседка и каравана, от която може да се закупи храна или напитки ни очакват на паркинга.

Добре дошли в Геопарк Искър – Панега. Началото на пътеката започва с арка, която е мини вариант на пещера “Проходна”. След това следва, може би най-трудната част. Първо са стръмните камъни, а после и малко стръмни стъпала, направени в допълнителна помощ на туристите. Навсякъде има дървени парапети и е добре обезопасена. 

Тази част може и да се пропусне, ако прецените, че е много трудно за вас. На паркинга, има беседка, а покрай нея е другата пътечка. Маршрутът със сигурност не е труден, дори е лесен, като изключим стръмната част в началото. Напълно подходящ е и за най-неопитните туристи. След като вече сме преминали стръмния участък и малко камъни, на хоризонта се вижда първата беседка и дървено мостче. Е тук е единственото място на което може да се обърка, защото не се минава през мостчето. На беседката има табела “Екопътека ->”, която сочи в другата посока. Малко разочароващо, че трябва да го пропуснем… Продължаваме по една равна поляна и стигаме до първото мостче, което ще ни отведе до отсрещния бряг на река Златна Панега. Видяхме, че по реката имаше хора, които се спускаха с канута. 

От тук нататък следва разходка по брега на реката. Водата беше огледална, тиха и спокойна със синьо-млечен цвят.

Наистина уникална! Просто няма как да не се спираш на всеки 100 метра за снимка. Започват любимите ми мостчета, реката се прехвърля ту отляво, ту отдясно.

Много беседки и местенца за отдих. Да не забравя и многобройните морски кончета, които летяха около нас. Чувството е невероятно!

Стигаме и до най-приказното място- отвесна скала, с мостче покрай нея, а под мостчето реката. Време е да ходим допрени до скалата и надвесени над реката. Красиво е! Има две такива мостчета. Нямам думи с които да изразя, колко много ми харесва всичко…

Към края на пътеката има и пещера, която все още не е изследвана. Опитахме се да видим, какво има в пещерата, но мен ме хвана страх, защото е тъмно.  Колкото и да бяхме любопитни, решихме да се откажем от разходката ни вътре. Знае ли човек може да има някоя голяма мечка :D. 

Малко след това е краят на така любимата ни екопътека. Една голяма поляна с маси и пейки и беседки с барбекюта. Седнахме да си починем, направихме снимки и видео с дрона и изведнъж се показаха сиви облаци и започна да гърми. Събрахме си нещата и се забързахме в обратна посока. Така и не заваля..

Понеже много бързахме, решихме на следващата сутрин да минем още веднъж през екопътеката.  Така и направихме!

Качихме се в колата, но не ни се прибираше в хотела, искахме да обиколим колкото може повече забележителности. Затова тръгнахме към пещера Проходна,  известна още като Очите на бога. Намира се на 11 км от екопътеката и на 2 км от село Карлуково. Трудно бихме могли да подминем отбивката за пещерата, защото има една голяма табела със стрелка. Малко след това e паркингът и табели “с МПС до тук” , но имаше и коли точно до входа на пещерата. Оставихме колата на паркинга и тръгнахме. За трети път посещаваме този невероятен феномен. Обгърната от зеленината на живописното Искърско дефиле, пещера Проходна е най-голяма атракция на Карлуковския карстов комплекс и уникална по рода си в света. Уникална, защото в нея, досущ като живи, се взират две естествени природни форми, наподобяващи очи – Божиите очи.  Пещерата има два входа- голям и малък. Ние влизаме от големия вход.

Точно пред входа ѝ попаднахме на група катерачи, превземащи околните скали.Тя е и една от малкото пещери в България, в които се практикуват бънджи скокове (надявам се скоро да събера смелост, за да скоча и аз).

  При излизане от пещерата от другия и край тръгват две пътеки. Дясната е за Пещерния дом, от който се разкрива чудесна гледка към Искърското дефиле, а лявата стига до малка пещера. Не успяхме да се разходим из пътеките, защото когато си в пещерата времето лети неусетно. 

След това решихме да отидем до една прекрасна беседка с уникална гледка. Миналата година случайно я видяхме, докато се разхождахме из района. Намерихме пътя до нея и щом се качихме ни обзе едно спокойствие и не искахме да си тръгваме. Затова и този път нямаше как да не и отделим време. 

Намира се на около 2 км от пещера “Проходна” или на 4 мин с кола естествено. Тръгва се по пътя за Луковит и не след дълго има табела, завиваме на ляво и следваме табелите. Пътят е тесен, но пък е асфалтов. Има нещо като паркинг, оставяме колата там и продължаваме пеша по черен път. След около 500 метра се намира така самотна на върха на скалата- любимата ни беседка. Първото нещо което направихме беше да си оставим нещата и да се насладим на божествената гледка.

Нямам представа колко време прекарахме там, но със сигурност знам, че можехме да останем цяла нощ (ако нямаше малки хвърчащи гадинки). 

Дойде време за вечеря, тръгнахме си от приказната Беседка и се отправихме към ресторант “Родина” в Луковит. Кухнята им е много добра! Всеки път, когато сме в района винаги минаваме да “забием” по нещо вкусно.

За един следобед събрахме толкова много енергия и “напълнихме” очите си с много красота…

А ето и видеото от посещението ни на геопарк Искър-Панега: